Връзката между четенето и дигиталната грамотност

  1. Изследване на четивната грамотност на учениците в VІ клас. Анализ на резултатите. София, 2014 г. ЦКОКУО, http://www.ckoko.bg/upload/docs/2014-12/Analiz_CKOKUO_FZVC.pdf,

Центърът за контрол и оценка на качеството на училищното образование (ЦКОКУО) и Фондация „Заедно в час” представят съвместен проект за изработване на инструментариум за измерване на четивната и математическата грамотност на ученици от шести клас. Докладът представя резултатите от проведено проучване.

  1. Господинов, Иван. Дигитална грамотност. Teacher.bg, 20.06.2016 г.

http://www.teacher.bg/Article/Details/66143

  1. Добри практики в насърчаване на четенето 2014. Успешни проекти 2012 – 2014. ЦРЧР.

http://etwinning.hrdc.bg/ed_files/file/10_Nasarchavane%20na%20cheteneto_2014.pdf

  1. Как да развиваме умения на 21-ви век в час? От учители за учители. Сборник, С., 2016.
  2. Кънчев, П., Георгиев, Е., Хайдиняк, М., Апостолов, Г. Дигитално грамотни ли са родените в дигиталната епоха деца? Национално представително изследване. „Децата на България онлайн“, 2016.

Целта на този доклад е да анализира дигитално-медийната грамотност на българските деца, като изследва поведението им в интернет и използването на информационни технологии от тях.

  1. Кънчев, П., Георгиев, Е., Хайдиняк, М., Апостолов, Г. Онлайн поведение на децата в България (в сравнение с изследването от 2010 г.), С., 2016.
  2. НАРЕДБА № 5 от 30.11.2015 г. за общообразователната подготовка Обн. – ДВ, бр. 95 от 08.12.2015 г., в сила от 08.12.2015 г. Издадена от министъра на образованието и науката.
  3. От дигитална компетентност към дигитално гражданство: насърчаване на гражданското участие чрез повишаване на капацитета на бъдещите учители да преподават ранна дигитална и медийна грамотност. Сборник. С., 2016. https://www.safenet.bg/images/sampledata/files/0-8_National_report_Bulgaria_BG_final.pdf
  4. Парижка декларация за медийната и информационната грамотност в дигиталната епоха. https://www.lib.bg/publish/IFLA/Paris_declaration.pdf
  5. Симеонова, Катя. Дигиталната грамотност и детската идентичност. 83-93. С

Статията разкрива необходимостта от формиране на дигитална грамотност в началния етап на основната образователна степен и да се очертаят основни приоритети за формиране чрез нея на детската идентичност чрез примерни урочни или извънурочни теми за дискусия и съвместна дейност между учители, родители и ученици. Изучаването на дигиталната грамотност се представя от гледна точка на две основни теоретични рамки – индивидуално-центрирана и социално-конструктивистка.

  1. Фондация „Дигиталните деца“, Digitalkidz. Retrieved from http://digitalkidz.eu/about-us/fondacia- digitalnite-deca
  2. Хайдиняк, Марко. Малките деца (0-8 г.) и дигиталните технологии. 2017. https://www.safenet.bg/bg/novini/353-izsledvane-deca-do-8-godini-digitalni-tehnologii

Този доклад представя резултатите от изследване, проведено между ноември 2016 г. и януари 2017 г. в рамките на общоевропейско изследване, координирано от Съвместен изследователски център на ЕК.

  1. Четивната грамотност като предизвикателство към съвременния човек: как да помогнем на учениците да се справят успешно с четенето. (2011). София: ЦКОКУО.
  2. Шахбазян, Л., Хайдиняк, М., Куманова, А. Децата до 8 години и дигиталните технологии. Национален център за безопасен интернет. С., 2016.
  3. Adams, M. J. (1990). Beginning to read: Thinking and learning about print. Cambridge, England: MIT Press.
  4. American Library Association. (2000). Information literacy competency standards for higher education. Retrieved February 2, 2006, from http://www.ala.org/ala/acrl/acrlstandards/standards.pdf
  5. Benedetto S, Drai-Zerbib V, Pedrotti M, Tissier G, Baccino T (2013) E-Readers and Visual Fatigue. PLoS ONE 8(12): e83676. doi:10.1371/journal.pone.0083676 Editor:Kevin Paterson, University of Leicester, United Kingdom.
  6. Billington, Charlotte. How digital technology can support early language and literacy outcomes in early years settings: A review of the literature. National Literacy Trust, 2016. literacytrust.org.uk

Технологията може да играе важна роля в подкрепа ранната комуникация, език и грамотност чрез предлагане на нови възможности, като интерактивност и интуитивно представяне от електронни книги и приложения, както и видео разговори. Но не трябва да се пропуска взаимодействието с възрастните. По-скоро трябва да се използва като инструмент за преподаване. Знае се, че ако се използват правилно технологиите могат да играят важна роля в групи от деца, които имат някакви проблеми или при момчета.

  1. Bolter, J. D. (1991). Writing space: The computer, hypertext, and the history of writing. Hillsdale, NJ: Lawrence Erlbaum Associates.
  2. Brown, K. R., Cummins, J., & Sayers, D. (2007). Literacy, technology, and diversity: Teaching for success in changing times. Boston: Allyn & Bacon.
  3. Chiong, Ree, Jinny. Takeuchi, Lori and Ingrid Erickson. Comparing parent-child co-reading on print, basic, and enhanced e-book platforms. A Cooney Center QuickReport. 2012. 1-5.

Изследователи от Joan Ganz Cooney Center се фокусират върху споделеното четене между деца и родители. Анкетата е сред 32 двойки родител и дете между 3 и 6 години. Споделеното четене развива речника на детето.

  1. Chong, Ming Ki. Kawsar, Fahim. Improving paper books: searchable books. Computing Department, Lancaster University, UK

Авторите правят опит да създадат модел на класическа книга, използвайки основните преимущества на електронната книга. Предимствата и недостатъците са дефинирани въз основата на предварително анкетно проучване.

  1. Clark, Anne. Young Children and ICTs – current issues in the provision of ICT technologies and services for young children.

Авторката описва опасностите, които крият новите технологии за децата.

  1. Cohen, V. L., & Cowen, J. E. (2011). Literacy for children in an information age: Teaching reading, writing, and thinking. Belmont, CA: Wadsworth Cengage Learning.

Описва експеримент – децата, които не са имали предишен опит с тъчскрийн таблети са възхитени от незабавната реакция на тяхното докосване до екрана.

  1. Courage, M.L., & Howe, M. (2010). To watch or not to watch: Infants and toddlers in a brave new electronic world. Developmental Review, 30, 101-115.
  2. Daley, Elizabeth. Expanding the concept of literacy. Educause review. March/April 2003. 33-40

Eл. Делей е директор на Annenberg Center for Communication и декан на катедра Кино и телевизия към университета в Южна Калифорния. Под грамотност повечето хора разбират да четеш и пишеш, и при това да четеш и пишеш текст.

  1. Duckworth, &Feinstein, L. 2006. Development in the Early Years: It’s importance for school performance and adult outcomes. Centre for Research on the Wider Benefits of Learning.

До 5-годишна възраст формираният речник на детето ще оказва влияние върху образователния успех и доходи на 30 години.

  1. Eisenstein, E. L. (1979). The printing press as an agent of change: Communications and cultural transformations in early-modern Europe. Cambridge: Cambridge University Press.
  2. Erstad, O. and Amdam, S.H. (2013). Children's Virtual Play Worlds: Culture, Learning and Participation. New York: Peter lang.
  3. Feenberg, A. (1991). Critical theory of technology. New York: Oxford University Press.
  4. Feldman, A., Konold, C., & Coulter, B. (2000). Network science, a decade later: The Internet and classroom learning. Malwah, New Jersey: Lawrence Erlbaum Associates.
  5. Fiorini, M. The effect of home computer use on children’s cognitive and non-cognitive skills. // Economics of Education Review 29 (2010) 55-72.

В публикацията се изследва ефекта от използването на компютри върху развитието на децата. Положително въздействие оказват компютрите върху когнитивните умения на децата – между 5 и 7-годишни са анализирани. За не-когнитивните умения нямат категорични резултати. Зависят от възрастта на детето и други фактори.

  1. Flewitt, R., Messer, D & Kucirkova, N. (2014) New Directions for Early Literacy in the Digital Age: the iPad. Journal of Early Childhood Literacy.

Това изследване открива, че дигиталните технологии могат да се свържат с ключови области на обучението по грамотност – особено разказването на истории, персонализирането, които са фундаментални в подпомагането на децата да изграждат своята идентичност и възможност да изразяват себе си в широк социален контекст, през времето, когато уменията по грамотност , като говорене например, се развиват.

  1. Gilster, 1997. Digital literacy. Willey Computer Pub.
  2. Green, Bill. Beavis, Catherine. Literacy in 3D: An Integrated Perspective in Theory and Practice, Melbourne: ACER Press, 2012.

Книгата представя модела за грамотност на Бил Грийн (3D, 1988). Според него има три елемента, който се съдържат в грамотността като социална практика – оперативен, културен и критичен.

  1. Harnad, S. (1991). Post-Gutenberg galaxy: The fourth revolution in the means of production and knowledge. Public-Access Computer Systems Review, 2(1), 39–53. http://cogprints.org/1580/1/harnad91.postgutenberg.html
  2. Hisrich, K. & Blanchard, J. (2009). Digital media and emergent literacy. Computers in the School, 26, 240-255.

Авторите описват как ранното излагане на дигитални медии дават възможност за потенциално обучение за развитие на грамотността и как дигиталните устройства могат да помагат на децата в предучилищна възраст за по-добри комуникативни умения.

  1. Ihmeideha, Fathi, Alkhawaldeha, Mustafa. Teachers’ and parents’ perceptions of the role of technology and digital media in developing child culture in the early years. // Children and Youth Services Review 77 (2017) 139–146.

Това изследване проучва възприятията на началните учители и на родителите на деца в предучилищна възраст по отношение на дигиталните технологии и развитието на детската култура в ранните години на образование в Йордания.

  1. Kamila, Kanchan. Stimulating Reading Habits from Childhood: The Right way. 1-6.
  2. Karemaker, Arjette. Jelley, Fiona. Clancy, Charlotte. Sylva, Kathy. The effects on children’s literacy skills of reading e-books with different features: Are ‘bells and whistles’ over-rated? // International Journal of Child-Computer Interaction. 12 (2017) 30-36.

Изследват ефекта от три вида допълнения към електронни книги. Най-малко усложненото дава най-добри резултати по отношение на грамотността. 

  1. Kjällander, Moinian, Farzaneh. Digital tablets and applications in preschool – Preschoolers’ creative transformation of didactic design. Designs for learning. 2014. Vol. 7/№1.

Публикацията се опитва да запълни празнината по отношение на изследванията за работа с таблети на деца в предучилищна възраст. Целта, както я дефинират самите автори, е да се илюстрира как децата създават смисъл, трансформират и играят, докато боравят с различни приложения на таблета. В статията са описани емпирични опити, които са плод на теоретична рамка. Резултатите показват как децата сами намират баланса в играта с приложения на таблет.

  1. Kleeman, David. 10 Reasons Why We Need Research Literacy, Not Scare Columns. The Huffington post.

Изследователската общност на  децата и медиите дава отговор на публикацията на Cris Rowan в Huffington Post (“10 Reasons Why Handheld Devices Should Be Banned for Children Under the Age of 12.”).  Glenda Revelle и Jessica Taylor Piotrowski оборват всичките десет причини от статията „10 причини Защо дигиталните устройства трябва да бъдат забранени за деца под 12-годишна възраст“, като обвиняват авторката в  наукообразни термини, цитати и размита логика. И в крайна сметка погрешни тълкувания. 

  1. Kress, G. & van Leeuwen, T. (2001). Multimodal discourse: the modes and media of contemporary communication. London: Arnold.
  2. Kress, G. (2003). Literacy in the New Media Age. London, New York: Routledge.

Крес повдига два въпроса: (а) Как ще се промени характерът на грамотността с използването на цифрови текстове и (б) как ще бъдат социокултурните ефекти на тази нова грамотност? Новите медии улесняват включването на множество начини на комуникация (изображение, аудио, видео) и тези режими, твърди Крес, са „управлявани от различни логики, които променят не само по-дълбоките значения на текстовите форми, но и структурите на идеите, на концептуалните договорености и на структурите на нашето знание. Традиционният текст и електронният текст могат да се използват много различно; т.е. те позволяват различни видове четене. Текстовете на хартия водят до строга линейна организация, изрично изразена в номера на страниците и главите. Читателят може по-лесно да прелиства хартиен текст и да получи по-добро усещане за пространственото разпределение на съдържанието на текста. Електронният текст, напротив, позволява и привлича случаен достъп чрез хипертекстови връзки, както и функции за търсене и преглеждане. Със сигурност може да се предположи, че тези различни функционалности могат да доведат до различни разбирания и концептуализации на текстовете, благодарение на по-голямата флуидна обработка, с която разполагат читателите.

  1. Kucirkova, N. & Littleton, K. (2016) The digital reading habits of children: A National survey of parents’ perceptions of and practices in relation to children’s reading for pleasure with print and digital books, Book Trust. Available from: http://www.booktrust.org.uk/news-andblogs/news/1371

Изследването е насочено да проучи употребата на дигитални медии и електронни книги от малки деца, като акцентът е върху четенето за удоволствие и споделеното четене с родителите у дома. Направено е проучване сред родителите за практиките и възприятието на тези практики от родителите на деца от 0 до 8 години. 1511 родители са анкетирани онлайн в Обединеното кралство.

  1. Kucirkova, Natalia. Zuckerman, Barry. A guiding framework for considering touchscreens in children under two. // International Journal of Child-Computer Interaction. 12 (2017) 46-49.

Авторите доказват, че децата могат да учат нови думи от тъчскрийн устройства в определени случаи – приложенията трябва да предлагат висококачествено съдържание, обучението да е подпомогнат от възрастен и да се общува в реално време с него. Потенциалните ефекти от тъчскрийн технологиите върху малките деца могат да се разглеждат от гледна точка на тяхното развитие, от гледна точка на технологиите, от гледна точка на съдържанието и не на последно място – от контекста.

  1. Kurirkova, Natalia. Rvachew, Susan. Editorial. // International Journal of Child-Computer Interaction. Special Issue “Reading in the 21st Century”, 12 (2017) 1-2.

В този специален брой на списанието, посветен на четенето, авторите представят своите гледни точки относно четенето, влиянието на електронните книги върху обучението на децата, отношението на родители и учители към обучението чрез дигитални технологии и пр.

  1. Lanham, R. A. (1993). The electronic word: Democracy, technology, and the arts. Chicago: University of Chicago Press.
  2. Lanham, R. Digital Literacy, Scientific American, September, 1995.
  3. Lauterman, T. & Ackerman, R. (2014). Overcoming screen inferiority in learning and calibration. Computers in Human Behavior, 35, 455-463.
  4. Leu, J., Donald J., Lankshear, C., Knobel, M., & Coiro, J. (in press). Handbook of research on new literacies. Mahwah, NJ: Lawrence Erlbaum.

https://www.researchgate.net/publication/228682372_Handbook_of_Research_on_New_Literacies

Според Ръководството съществуват поне три определящи характеристики на новите видове грамотност 1. новите видове грамотност са от основно значение за пълноценното гражданско, икономическо и лично участие в глобализираната общност и в резултат на това са от решаващо значение за образователните изследвания и образованието на учениците; 2. новите видове грамотност редовно се променят, когато техните технологии за определяне се променят; 3. Новите видове грамотност са многостранни. Ръководството представя различни научни изследвания в тази област и предоставя възможност да се видят наративите в тази нововъзникваща област, насочвайки учените към основните теми, теоретичните перспективи и интердисциплинарните изследвания на новите видове грамотност.

  1. Livingstone (2007): Strategies of parental regulation in the media-rich home. //Computers in Human Behavior, doi:10.1016/j.chb.2005.08.002.
  2. Livingstone et al. (2015): How parents of young children manage digital devices. London: EU Kids Online, LSE
  3. Livingstone, Sonia, og Ranjana Das. “POLIS media and family report”. POLIS, London School of Economics and Political Science, London, UK, 2010.

Авторката поставя акцент върху дигиталното разделение.

  1. Lordán, Eva. Miras, Mariana. Esther Nadal, Sandra Espino, Marta Minguela, Núria Castell. Is Making Written Syntheses an Aid to the  Comprehension of Documentary Sources?
  2. Mangen, Anne and van der Weel, Adriaan. The evolution of reading in the age of digitisation: an integrative framework for reading research (pages 116–124).
  3. Marsh, J., Plowman, L., Yamada-Rice, D., Bishop, J.C., Lahmar, J., Scott, F., Davenport, A., Davis, S., French, K., Piras, M., Thornhill, S., Robinson, P. and Winter, P. (2015) Exploring Play and Creativity in Pre-Schoolers’ Use of Apps: Report for Parents. Accessed at: www.techandplay.org.
  4. Marsh, Jackie. “‘Unboxing’ Videos: Co-Construction of the Child as Cyberflâneur”. Discourse: Studies in the Cultural Politics of Education 37, nr. 3 (2016): 369–380. doi:10.1080/01596306.2015.1041457.
  5. Marsh, Jackie. “Emergent Media Literacy: Digital Animation in Early Childhood”. Language and Education 20, nr. 6 (november 2006): 493–506. doi:10.2167/le660.0.
  6. Mason, Paul. Ebooks are changing the way we read, and the way novelists write.

Авторът споделя, че откакто има Киндъл, е спрял да купува традиционни хартиени книги.  Променя се модела за четене. Четем уебстраници по модела F – от горната линия се скролва малко надолу, чете се и после пак се скролва. Моделът скиминг е широко застъпен сред студентите по английска литература, коментира Пол Мейсън. Вниманието към текста намалява и защото използваме дигиталните устройства както за четене, така и за други неща, като важно е и мястото на използването – обичайно в публичния транспорт, в кафенето и пр. Друг интересен момент в статията е твърдението, че „Нашият живот е невъзможен без обобщението“. Според автора учените се притесняват, че се загубва задълбочеността на четенето.

  1. McCrindle, Mark. Literacy and the New Generations. 144-161. Retrieved from http://mccrindle.com.au/resources/whitepapers/McCrindle-Research_Word-Up-09_Literacy-and-the-New-Generations_Mark-McCrindle.pdf

В главата „Грамотност“ авторът търси определение на новия вид грамотност, прави сравнение между миналото и настоящето по отношение на обучението в писане и четене, представя грамотността в дигиталната ера.

  1. McCrindle, Mark. Beyond Z: Meet Generation Alpha. 197-213. Retrieved from http://mccrindle.com.au

Статията представя новата концепция за генерацията, родена след 2015 година.

  1. Memorandum of Understanding for the implementation of a European Concerted Research Action designated as COST Action IS1410: The digital literacy and multimodal practices of young children (DigiLitEY). 12-13 November 2014. http://w3.cost.eu/fileadmin/domain_files/ISCH/Action_IS1410/mou/IS1410-e.pdf
  2. Mitra, S., & Rana, V. (2001). Children and the Interenet: Experiements with minimally invasive education in India. British Journal of Educational Technology, 32(2), 221–232. http://citeseerx.ist.psu.edu/viewdoc/download?doi=10.1.1.170.5835&rep=rep1&type=pdf

Статията описва резултатите, получени от експеримент в Ню Делхи, Индия с деца, ползващи интернет. Наблюдението показва, че децата разбират и използват технологиите без проблем. Езикът и формалното образование не оказват съществено значение за използването на интернет от деца.

  1. Neumann, M. (2014). An examination of touch screen tablets and emergent literacy in Australian pre-school children. Australian Journal of Education. 2014 58, 109-122.

Настоящото проучване изследва достъпа и използването на тъчскрийн устройства от  австралийски деца от предучилищна възраст (3-5 години, N = 109) у дома и дали това е свързано с възникваща грамотност (име и звук на буквите, печатни концепции и писане на име). Според проучването децата с по-голям достъп до таблети имат по-високи умения за писане на звуци и писане на имена.

  1. Neumann, Margaret. (2016). Young children’s use of touch screen tablets for writing and reading at home: Relationships with emergent literacy.

Изследването търси взаимовръзките между възникналите умения за грамотност при деца (N = 57, възраст от 2 до 4 години) и домашното използване на таблети за писане и четене. Корелационният анализ показва положителна връзка между достъпа на децата до приложенията и познанията за четене. Установена е положителна връзка между честотата на писане с таблети и осведомеността за печат, познанията за печат и доброто познание. Не се появиха асоциации между възникващите грамотност и честотата на четенето на електронни книги.

  1. New Learning. Tranformational Designs for Pedagogy and Assessment. Literacies. http://newlearningonline.com/literacies/

Онлайн медия, която предоставя видеозаписи с анализ за това що е грамотност, цели, новата педагогика и грамотността и пр.

  1. Partnership for 21st Century Skills. (2004). Learning for the 21st century: A report and mile guide for 21st century skills. Washington.
  2. Penalva, Alicia. Zuazua, Itziar. Digital Literacy and Cyberconvivencia in Primary Education. // Procedia-Social and Behavioral Sciences. Vol. 237, 2017, 110-117.
  3. Prensky, Marc. Digital natives, digital immigrants. On the Horizon, MCB University. Press, Vol. 9, N 5, October 2001.
  4. Rowan, Cris. 10 Reasons Why Handheld Devices Should Be Banned for Children Under the Age of 12. 2014. The Huffington post.

Ранното развитие на мозъка се определя от стимули на околната среда или липсата на такива. Стимулацията на развиващия се мозък от страна на технологиите (мобилни телефони, интернет, IPads, TV), е доказано, че води до дефицит на внимание, до когнитивни нарушения, до повишена импулсивност и намалена способност да саморегулира поведението си, напр. избухване. Авторката изброява още 9 причини, поради които децата са застрашени от използването на дигитални устройства.

  1. Rvachew, Susan. Rees, Kathrin. Carolan, Elizabeth. Nadig, Aparna. Improving emergent literacy with school-based shared reading: Paper versus ebooks. // International Journal of Child-Computer Interaction. 12 (2017) 24-29.

Експеримент, показващ, че електронните книги могат да подпомогнат четенето, особено при деца от семейства с по-нисък социален статус.

  1. Schmidt, M. E., & Anderson, D. R. (2007). The impact of television on cognitive development and educational achievement. In N. Pecora, J. P. Murray, & E. A. Wartella (Eds.), Children and television (pp. 65-85). Mahwah, NJ: Lawrence Erlbaum.
  2. Sefton-Green, J., Marsh, J., Erstad, O., and Flewitt, R.. Establishing a Research Agenda for the Digital Literacy Practices of Young Children: a White Paper for COST Action IS1410, 2016. [Accessed: http://digilitey.eu]. http://cost.mon.bg/index.php https://digilitey.wordpress.com/blog/

В този документ се представя контекста, целите, задачите на проекта „Дигитална грамотност и мултимодални практики при деца от 0 до 8 години“ по COST Action IS1410. Проектът изследва как се трансформират компетенциите на малките деца в променящата се реалност – социални, технологични и икономически промени в Европа.

  1. Selwyn, Neil. Schools and Schooling in the Digital Age. A critical analysis. (2011). Routledge. 1st ed.
  2. Shaffer, D. W. (2006). How computer Games Help Children Learn. New York: Palgrave Macmillan.
  3. Strouse, Gabrielle. Ganea, Patricia. A print book preference: Caregivers report higher child enjoyment and more adult-child interactions when reading print than electronic books. // International Journal of Child-Computer Interaction. 12 (2017) 8-15.

Родителите по-малко разговарят с децата си, когато  използват електронни книги  за споделено четене, отколкото традиционни. Родителите категорично избират традиционните книги пред електронните, за да четат на своите деца.

  1. Suh, Chan. Five Digital Transformation Imperatives. 2015. http://insights.wired.com/profiles/blogs/five-digital-transformation-imperatives.

В своя блог авторът представя пет задължителни условия за успешния бизнес модел на дигитална трансформация.

  1. Takeuchi, Lori. Levine, M. (2014). Learning in a digital age: toward a new ecology of humsn development. Media and the well-being of children and adolescents. A. Jordan and D. Romer. Oxfors University Press: 20-43.
  2. Troseth, Georgene. Strouse, Gabrielle. Designing and using digital books for learning: The informative case of young children and video. // International Journal of Child-Computer Interaction. 12 (2017) 3-7.
  3. Vaala, S. and Takeuch, L. Co-reading with children on iPads: Parents’ perceptions and practices. A Cooney Center QuickReport. The Joan Ganz Cooney Center. 2012.

В това изследване се установява, че електронните книги помагат за обучението в четене, когато се използват заедно с родителите – съвместно четене (co-reading). Освен това като водещи за постигането на целта – четене, се посочват натискане (кликване) на думата и нейното произнасяне; думата се осветява, докато тече разказът; аудио представяне на текста (изброени са в низходяща градация). Изследваните родители посочват като разсейващи децата – видеото в електронните книги, игрите, които са включени в книгата; анимациите, които са включени в илюстрациите (изброени са в низходяща градация).

  1. Velez, Alicia. Zuazua, Itziar. Digital literacy and cyberconvivencia in primary education. // Procedia-Social and Behavioral Sciences 237 (2017) 110-117.
  2. Warschauer, Mark. The paradoxical future of digital learning. Learning Inquiry. April 2007, Volume 1, Issue 1, pp 41–49.Retrieved from https://www.abk.bg/page/practices2014

Авторът сравнява навлизането на дигиталните технологии с историческата роля на развитието на печатната преса за трансформацията на грамотността, обучението и повишаване на ерудираността през втората половина на последното хилядолетие.

Марк Варшауер смята, че с настъпването на новите технологии бъдещето на образованието е дигитално. В статията си той търси отговор на въпросите какво учат хората, как радикално ще се промени начинът, по който учат, както и къде учат.

Основната теза на Варшауер е, че технологията не трансформира обучението и грамотността сама, а само в комбинация с други социални и икономически фактори, както е и при въздействието на печатната преса. Тази комплексност рефлектира съответно върху бъдещето на ученето през 21 век.

  1. Warschauer, Mark. Knobel, Michele and Stone, Leeann. Technology and Equity in Schooling: Deconstructing the Digital Divide. // Technology and Schools. 562-588.
  2. What’s hot in literacy. 2018 Report. International Literacy Association.

Проучване, проведено от International Literacy Association през 2017 г. сред 1600 лидери в областта на грамотността. Дигиталната грамотност е посочена като най-гореща тема в тази област, следвана от ранната грамотност. Като най-важна тема е посочена ранната грамотност, а дигиталната грамотност е 13 място по важност.

  1. What Effective Pre-K Literacy Instruction Looks Like. International Literacy Association.
  2. Whitehurst, G. J. & Lonigan, C. J. (1998). Child development and emergent literacy. Child Development, 69, 848-872.

Родителите играят своята съществена роля за формиране на практиката на своите деца с технологии у дома.